Хладнокръвният стрелец Юсуф Дикеч: С ръка в джоба пазя по-добре равновесие
Един от най-големите шлагери в обществените мрежи по време и след френската Олимпиада - турският играч по пукотевица Юсуф Дикеч, даде изявление за бТВ.
Дикеч стана легенда с небрежния си външен тип и желязно успокоение, с които завоюва сребърен орден на Олимпийски игри в Париж. Той се класира на второ място в отборното съревнование в смесената дисциплинираност 10 м. въздушен револвер с партньорката си Севал Тархан (която несправедливо остана пренебрегната - бел. ред.).
Турският играч се отличаваше с това, че не употребява високотехнологично съоръжение, с което се състезаваха всички останали в тази дисциплинираност. Той заслужи среброто с обикновена жълта запушалка за уши и елементарни очила, като стреля с една ръка в джоба на панталона.
Ето и изявлението, което Дикеч даде пред Виктория Петрова
Спокойно и като че ли „ наужким “. Побъркахте мнозина с представянето си на Олимпийските игри. Какво обаче стои зад това?
– Макар и да наподобява, че заставам умерено, там вътре в мене се развихряха стихии. Бях доста разчувствуван, имаше огромно напрежение. Но това, че наподобявам спокоен се дължи на обстоятелството, че се занимавам с този спорт от години. Близо 24 години. Това са ми 5-ите Олимпийски игри. И дружно с всяко присъединяване в предходни надпревари се узнавам да угнетявам терзанието.
Едно от впечатляващите неща, с изключение на аурата ви, беше стойката ви на стрелец с ръка в джоба. Медал с ръка в джоба, за какво?
– Да, държа ръката си в джоба. Не беше всекидневно държание за това съревнование. И в обществените медии някои другари разясниха, че ръката ми е в джоба. Така беше и преди 11-12 години, когато станах първи. И на международното бях в същата стойка. В тази позиция съм, откогато съм почнал да изстрелвам. Причината е, че по този начин тялото ми е по-стабилно. За да запазя равновесие, по тази причина по този начин го върша.
Много се изписа за Вас. От фамилното Ви състояние, до това, че си желаете кучето. Имате ли куче изобщо, каква е истината?
– За страдание, тези мнения са подправени. Нямам куче, няма и такава тематика. Аз имам единствено една котка и по тази причина другите неща, които са изписани, са подправени или от подправени профили, открити на мое име.
А по какъв начин избрахте стрелбата?
– Защо избрах стрелбата? Аз първо се занимавах с битка 6 години, само че заради аргументи, които не зависеха от мен, се наложи да я оставя. Да се занимавам със пукотевица е напълно инцидентно нещо, след това разбрах че имам гений, само че от време на време дори и геният не прави работа. Много интензивно работих и след 2 години станах първенец на Турция.
След като станах първенец, разбрах, че в случай че се постарая повече и работя повече, мога да стана по-успешен и продължих по този път.
Доволен ли сте от представянето си на Олимпийските игри?
– Да, това, както споделих, са 5-ите ми Олимпийски игри, също по този начин за Турция е първият орден в този спорт. Много съм благополучен, че аз можах да печеля този първи орден за страната ми. По принцип се бяхме подготвили доста добре. Тръгнахме с концепцията, че ще вземем златния орден.
Миналата година, когато се организира международният шампионат, бях на второ място. Тази година на международната купа в Бразилия бях преди всичко, а преди два месеца в Германия взех първото място… Като цяло се бяхме подготвили доста добре. Целта ни беше златният орден - даже успяхме да стигнем до финалите с връх, само че да кажем, че имахме не толкоз добър шанс и по тази причина изпуснахме златния орден.
Къде ви беше по-лесно - в самостоятелната пукотевица или в микса?
– В микса ми беше по-лесно. В самостоятелната пукотевица изпуснах финала с една точка, а и бях по-развълнуван, а в микса бях по-спокоен, самоконтролът беше по-добър и по този начин постигнахме задачата си.
Хората, които са движимости във вашия спорт, разясняват, че разчитате само на личните си очила и тапи за уши. Това прави усещане, изключително на фона на добре оборудваните стрелци, които наподобяват като киборги.
– Аз по принцип, когато изстрелвам, съм с две отворени очи. Не че ние нямаме нужното съоръжение, с което другите участваха на Олимпийските игри. Просто аз не желая да ги употребявам. Слушалки или специфични очила не употребявам. Имам си единствено моите очила, които са с диоптър.
Каква е идната ви цел?
– Следващата ни цел е 2028 година - Олимпийските игри в Лос Анджелис - живот и здраве, там ще вземем златния орден и ще сложа точка на този спорт.
А мислил ли сте какво ще вършиме, откакто приключите със стрелбата?
– Живи и здрави, по волята на Господ, ще предам знанието и опита, които имам на хората, които желаят да се занимават с този спорт. После ще пребивавам по-спокоен, пенсионерски живот, по този начин да се каже.
А по какъв начин възприемате реакцията на хората след присъединяване ви?
– Коментарите по целия свят са доста положителни и това ни кара да се усещаме доста щастливи. Аз схващам тази реакция в духа на Олимпийските игри – няма допинг, не употребявам непотребни подръчни средства като очила и спомагателни уреди. Това е съревнование, в което показваш и хората са оценили гения на състезателя. Хората видяха непринуденост, чистотата, яснотата. Мисля, че това е повода да го одобряват по този начин моето присъединяване.
Имате ли си обичано меме, колаж?
– Всички са доста хубави, само че едното ми направи доста огромно усещане и ми хареса. Беше с надпис: „ Тук разбрахме, че среброто е по-ценно от златото “.
А какъв човек сте в живота?
– Главно съм спокоен и положителен човек, обичам да споделям с другари, в диалози прослушвам проблемите на хората.
Как разбирате и употребявате ли израза „ непременно “?
– Както споделих, този триумф е в резултат на 24 години и не след първите, вторите, третите, четвъртите, а чак на 5-ите Олимпийски игри. Хората би трябвало да убедят първо себе си, че ще завоюват и откакто го създадат, би трябвало да работят интензивно. И резултатът идва.
Ако на Олимпийските игри наподобява, че все едно си почивате, какво вършиме, когато си почивате?
– Аз съм спокойна персона... Макар и там да наподобявам, че съм спокоен - вътре в моя свят бях разчувствуван.
А имате ли рецепта за това по какъв начин човек да се владее?
– Няма рецепта - след 24 години старания човек се научава по какъв начин да се самоконтролира. Това е опитът от спорта.
Имате ли съвет към младите спортисти?
– Младите, малко… по този начин, безусловно желаят да стигнат до резултата! Аз съм съответен образец, че съм дал 24 години на този спорт, станах на 51 година и в този момент завоювах орден, на 5-ата си Олимпиада. Младите би трябвало да имат вяра в себе си и да работят интензивно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Дикеч стана легенда с небрежния си външен тип и желязно успокоение, с които завоюва сребърен орден на Олимпийски игри в Париж. Той се класира на второ място в отборното съревнование в смесената дисциплинираност 10 м. въздушен револвер с партньорката си Севал Тархан (която несправедливо остана пренебрегната - бел. ред.).
Турският играч се отличаваше с това, че не употребява високотехнологично съоръжение, с което се състезаваха всички останали в тази дисциплинираност. Той заслужи среброто с обикновена жълта запушалка за уши и елементарни очила, като стреля с една ръка в джоба на панталона.
Ето и изявлението, което Дикеч даде пред Виктория Петрова
Спокойно и като че ли „ наужким “. Побъркахте мнозина с представянето си на Олимпийските игри. Какво обаче стои зад това?
– Макар и да наподобява, че заставам умерено, там вътре в мене се развихряха стихии. Бях доста разчувствуван, имаше огромно напрежение. Но това, че наподобявам спокоен се дължи на обстоятелството, че се занимавам с този спорт от години. Близо 24 години. Това са ми 5-ите Олимпийски игри. И дружно с всяко присъединяване в предходни надпревари се узнавам да угнетявам терзанието.
Едно от впечатляващите неща, с изключение на аурата ви, беше стойката ви на стрелец с ръка в джоба. Медал с ръка в джоба, за какво?
– Да, държа ръката си в джоба. Не беше всекидневно държание за това съревнование. И в обществените медии някои другари разясниха, че ръката ми е в джоба. Така беше и преди 11-12 години, когато станах първи. И на международното бях в същата стойка. В тази позиция съм, откогато съм почнал да изстрелвам. Причината е, че по този начин тялото ми е по-стабилно. За да запазя равновесие, по тази причина по този начин го върша.
Много се изписа за Вас. От фамилното Ви състояние, до това, че си желаете кучето. Имате ли куче изобщо, каква е истината?
– За страдание, тези мнения са подправени. Нямам куче, няма и такава тематика. Аз имам единствено една котка и по тази причина другите неща, които са изписани, са подправени или от подправени профили, открити на мое име.
А по какъв начин избрахте стрелбата?
– Защо избрах стрелбата? Аз първо се занимавах с битка 6 години, само че заради аргументи, които не зависеха от мен, се наложи да я оставя. Да се занимавам със пукотевица е напълно инцидентно нещо, след това разбрах че имам гений, само че от време на време дори и геният не прави работа. Много интензивно работих и след 2 години станах първенец на Турция.
След като станах първенец, разбрах, че в случай че се постарая повече и работя повече, мога да стана по-успешен и продължих по този път.
Доволен ли сте от представянето си на Олимпийските игри?
– Да, това, както споделих, са 5-ите ми Олимпийски игри, също по този начин за Турция е първият орден в този спорт. Много съм благополучен, че аз можах да печеля този първи орден за страната ми. По принцип се бяхме подготвили доста добре. Тръгнахме с концепцията, че ще вземем златния орден.
Миналата година, когато се организира международният шампионат, бях на второ място. Тази година на международната купа в Бразилия бях преди всичко, а преди два месеца в Германия взех първото място… Като цяло се бяхме подготвили доста добре. Целта ни беше златният орден - даже успяхме да стигнем до финалите с връх, само че да кажем, че имахме не толкоз добър шанс и по тази причина изпуснахме златния орден.
Къде ви беше по-лесно - в самостоятелната пукотевица или в микса?
– В микса ми беше по-лесно. В самостоятелната пукотевица изпуснах финала с една точка, а и бях по-развълнуван, а в микса бях по-спокоен, самоконтролът беше по-добър и по този начин постигнахме задачата си.
Хората, които са движимости във вашия спорт, разясняват, че разчитате само на личните си очила и тапи за уши. Това прави усещане, изключително на фона на добре оборудваните стрелци, които наподобяват като киборги.
– Аз по принцип, когато изстрелвам, съм с две отворени очи. Не че ние нямаме нужното съоръжение, с което другите участваха на Олимпийските игри. Просто аз не желая да ги употребявам. Слушалки или специфични очила не употребявам. Имам си единствено моите очила, които са с диоптър.
Каква е идната ви цел?
– Следващата ни цел е 2028 година - Олимпийските игри в Лос Анджелис - живот и здраве, там ще вземем златния орден и ще сложа точка на този спорт.
А мислил ли сте какво ще вършиме, откакто приключите със стрелбата?
– Живи и здрави, по волята на Господ, ще предам знанието и опита, които имам на хората, които желаят да се занимават с този спорт. После ще пребивавам по-спокоен, пенсионерски живот, по този начин да се каже.
А по какъв начин възприемате реакцията на хората след присъединяване ви?
– Коментарите по целия свят са доста положителни и това ни кара да се усещаме доста щастливи. Аз схващам тази реакция в духа на Олимпийските игри – няма допинг, не употребявам непотребни подръчни средства като очила и спомагателни уреди. Това е съревнование, в което показваш и хората са оценили гения на състезателя. Хората видяха непринуденост, чистотата, яснотата. Мисля, че това е повода да го одобряват по този начин моето присъединяване.
Имате ли си обичано меме, колаж?
– Всички са доста хубави, само че едното ми направи доста огромно усещане и ми хареса. Беше с надпис: „ Тук разбрахме, че среброто е по-ценно от златото “.
А какъв човек сте в живота?
– Главно съм спокоен и положителен човек, обичам да споделям с другари, в диалози прослушвам проблемите на хората.
Как разбирате и употребявате ли израза „ непременно “?
– Както споделих, този триумф е в резултат на 24 години и не след първите, вторите, третите, четвъртите, а чак на 5-ите Олимпийски игри. Хората би трябвало да убедят първо себе си, че ще завоюват и откакто го създадат, би трябвало да работят интензивно. И резултатът идва.
Ако на Олимпийските игри наподобява, че все едно си почивате, какво вършиме, когато си почивате?
– Аз съм спокойна персона... Макар и там да наподобявам, че съм спокоен - вътре в моя свят бях разчувствуван.
А имате ли рецепта за това по какъв начин човек да се владее?
– Няма рецепта - след 24 години старания човек се научава по какъв начин да се самоконтролира. Това е опитът от спорта.
Имате ли съвет към младите спортисти?
– Младите, малко… по този начин, безусловно желаят да стигнат до резултата! Аз съм съответен образец, че съм дал 24 години на този спорт, станах на 51 година и в този момент завоювах орден, на 5-ата си Олимпиада. Младите би трябвало да имат вяра в себе си и да работят интензивно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ